limeruna (Йоана)
564 3371
16.12.2018 г., 18:46 ч.

Снежинка 

  Поезия
438 7 7

 

Топлината на думите ти
е една малка звездичка
дълбоко в сърцето ми
и пита за теб.
Тъмнината на мислите,
светлината на чувствата -
малък изгрев човешки
и много неземен.
Ако някой ме пита
какво е в душата ми
бих помислила тъкмо
за теб и за мен.
И няма нищо да кажа,
вътре ще пея.
Ти ще ми светиш,
а аз ще съм мрак.

 

Късно вечер отново
за теб ще мечтая
като топла снежинка
в зимни бели ръце.
Птиче - пясъчен вятър,
изваял ни спомен,
влюбен в крехък
часовничен
звън на сърце и
подпрял ни на облак
от звуци и сън...
Зимно време си моето слънце.
Нощно време звезда си.
Сянкодъжд през деня.
Няма дълго да мисля,
няма дълго да пея.
Само докато
се разтопя.

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нежно! Много топло! Много красиво! Аплодисменти!
  • Красиви поетични образи, които докосват сърцето и душата на читателя. Поздравления и от мен, Йоана!
  • Разкош!
  • Светиш, в декемврийските очаквания, със собствена светлина. Поздравления, Йоана!
  • О,този момент не искам да споделям, освен с автора!
  • Красива творба!Поздравления, Йоана!
  • Удивителен и толкова топъл стих. Той би размекнал и каменно сърце!
    А тези редове:

    "Птиче - пясъчен вятър,изваял ни спомен,
    влюбен в крехък часовничен звън на сърце
    и подпрял ни на облак от звуци и сън...
    Зимно време си моето слънце.
    Нощно време звезда си.
    Сянкодъжд през деня.
    Няма дълго да мисля, няма дълго да пея.
    Само докато се разтопя."

    можеш да ги напишеш единствено ти. Те са твоят уникален поетичен автограф, Йоана!
Предложения
: ??:??