23 февр. 2019 г., 16:29

Снежинка

Поэзия » Пейзажная

1.1K 2 11

Наричат ме снежинка бяла.

Докосвам нежно - само по веднъж,
а после се разтичам цяла
под формата на капка дъжд.

На нечие лице ако попадна
ще щипна леко, сетне се топя.
Вихрушката е моя майка
от нея се отделям и.. летя!

Летя високо. Длани протегни!
Внимателно, че щом ме докачиш
ще видиш уплах в моите очи,
как чезна ... щом ме... уловиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Миранда (Виктория Тасева)

Благодатя ти много, meteor! Желая ти топла, слънчева и усмихната събота!

2019-03-16T08:41:32+02:00
Миранда (Виктория Тасева)

Разбира се, мила Иржи! Поздрави!

2019-03-01T17:10:47+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Дребнички,нежнички,но толкова е романтично да те валят тия снежинки със съвсем кратък живот!И все пак с радост чакаме пролетта,нали Миранда?!

2019-03-01T12:02:15+02:00
Миранда (Виктория Тасева)

Сбогувах се с тях. Догодина пак! Поздрави, Гавраил!

2019-03-01T06:23:05+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

То взе че се стопли.Къде ти снежинки сега.

2019-03-01T06:13:59+02:00