Feb 23, 2019, 4:29 PM

Снежинка 

  Poetry » Landscape
5.0 / 7
700 2 11

Наричат ме снежинка бяла.

Докосвам нежно - само по веднъж,
а после се разтичам цяла
под формата на капка дъжд.


На нечие лице ако попадна
ще щипна леко, сетне се топя.
Вихрушката е моя майка
от нея се отделям и.. летя!


Летя високо. Длани протегни!
Внимателно, че щом ме докачиш
ще видиш уплах в моите очи,
как чезна ... щом ме... уловиш...

 

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »