4 нояб. 2009 г., 01:43

Снежинки

1.3K 0 9

СНЕЖИНКИ

 

Снежинките пеят навън.

Събуждат от зимния сън.

Подават те смело ръка,

за весела зимна игра.

 

Снежинки мънички и бели,

какво ли сте вие видели?

Какво ли знаете сега,

за песента и любовта?

 

Снежинки, снежинки,

приятелки добри, не се сърдете вий,

че в тази зимна приказка, уви,

сте пак сами, сте пак сами.

 

Аз чаках, чаках, верен знак

и  ви обикнах пак.

Протягайте към мен ръце,

към моето влюбено сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Криси !
    Един вълшебен валс, нали ?
    Снежинки се появи през зимата на 1969 година !
    Написано е на един дъх . . .
    Благодаря ти за високата оценка !
    Много се радвам, че ти е харесало !
    Успех ти желая !
  • Прекрасен стих, посветен на снежинките
    и още нещо...!
    Оригинален и красив стих, много ми хареса!
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Албена !
    Много точно се изразяваш.
    Радвам се, че ти е харесало Снежинки !
    Точно като прегръдка на любим човек.
    Така съм си го представял!
    Лек и успешен ден, Албена !

  • Много бяло, чисто и красиво. Като прегръдка на любим човек.

  • Благодаря ти , Светлинка !
    Да дойде снежецът, с валса на снежинките
    и при Вас !
    Приятен ден !

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...