4 nov 2009, 1:43

Снежинки

  Poesía » Otra
1.3K 0 9

СНЕЖИНКИ

 

Снежинките пеят навън.

Събуждат от зимния сън.

Подават те смело ръка,

за весела зимна игра.

 

Снежинки мънички и бели,

какво ли сте вие видели?

Какво ли знаете сега,

за песента и любовта?

 

Снежинки, снежинки,

приятелки добри, не се сърдете вий,

че в тази зимна приказка, уви,

сте пак сами, сте пак сами.

 

Аз чаках, чаках, верен знак

и  ви обикнах пак.

Протягайте към мен ръце,

към моето влюбено сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Криси !
    Един вълшебен валс, нали ?
    Снежинки се появи през зимата на 1969 година !
    Написано е на един дъх . . .
    Благодаря ти за високата оценка !
    Много се радвам, че ти е харесало !
    Успех ти желая !
  • Прекрасен стих, посветен на снежинките
    и още нещо...!
    Оригинален и красив стих, много ми хареса!
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Албена !
    Много точно се изразяваш.
    Радвам се, че ти е харесало Снежинки !
    Точно като прегръдка на любим човек.
    Така съм си го представял!
    Лек и успешен ден, Албена !

  • Много бяло, чисто и красиво. Като прегръдка на любим човек.

  • Благодаря ти , Светлинка !
    Да дойде снежецът, с валса на снежинките
    и при Вас !
    Приятен ден !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...