СНЕЖИНКИ
Снежинките пеят навън.
Събуждат от зимния сън.
Подават те смело ръка,
за весела зимна игра.
Снежинки мънички и бели,
какво ли сте вие видели?
Какво ли знаете сега,
за песента и любовта?
Снежинки, снежинки,
приятелки добри, не се сърдете вий,
че в тази зимна приказка, уви,
сте пак сами, сте пак сами.
Аз чаках, чаках, верен знак
и ви обикнах пак.
Протягайте към мен ръце,
към моето влюбено сърце!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
