4.11.2009 г., 1:43

Снежинки

1.3K 0 9

СНЕЖИНКИ

 

Снежинките пеят навън.

Събуждат от зимния сън.

Подават те смело ръка,

за весела зимна игра.

 

Снежинки мънички и бели,

какво ли сте вие видели?

Какво ли знаете сега,

за песента и любовта?

 

Снежинки, снежинки,

приятелки добри, не се сърдете вий,

че в тази зимна приказка, уви,

сте пак сами, сте пак сами.

 

Аз чаках, чаках, верен знак

и  ви обикнах пак.

Протягайте към мен ръце,

към моето влюбено сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Криси !
    Един вълшебен валс, нали ?
    Снежинки се появи през зимата на 1969 година !
    Написано е на един дъх . . .
    Благодаря ти за високата оценка !
    Много се радвам, че ти е харесало !
    Успех ти желая !
  • Прекрасен стих, посветен на снежинките
    и още нещо...!
    Оригинален и красив стих, много ми хареса!
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Албена !
    Много точно се изразяваш.
    Радвам се, че ти е харесало Снежинки !
    Точно като прегръдка на любим човек.
    Така съм си го представял!
    Лек и успешен ден, Албена !

  • Много бяло, чисто и красиво. Като прегръдка на любим човек.

  • Благодаря ти , Светлинка !
    Да дойде снежецът, с валса на снежинките
    и при Вас !
    Приятен ден !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...