4.11.2009 г., 1:43

Снежинки

1.3K 0 9

СНЕЖИНКИ

 

Снежинките пеят навън.

Събуждат от зимния сън.

Подават те смело ръка,

за весела зимна игра.

 

Снежинки мънички и бели,

какво ли сте вие видели?

Какво ли знаете сега,

за песента и любовта?

 

Снежинки, снежинки,

приятелки добри, не се сърдете вий,

че в тази зимна приказка, уви,

сте пак сами, сте пак сами.

 

Аз чаках, чаках, верен знак

и  ви обикнах пак.

Протягайте към мен ръце,

към моето влюбено сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Криси !
    Един вълшебен валс, нали ?
    Снежинки се появи през зимата на 1969 година !
    Написано е на един дъх . . .
    Благодаря ти за високата оценка !
    Много се радвам, че ти е харесало !
    Успех ти желая !
  • Прекрасен стих, посветен на снежинките
    и още нещо...!
    Оригинален и красив стих, много ми хареса!
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Албена !
    Много точно се изразяваш.
    Радвам се, че ти е харесало Снежинки !
    Точно като прегръдка на любим човек.
    Така съм си го представял!
    Лек и успешен ден, Албена !

  • Много бяло, чисто и красиво. Като прегръдка на любим човек.

  • Благодаря ти , Светлинка !
    Да дойде снежецът, с валса на снежинките
    и при Вас !
    Приятен ден !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...