23 янв. 2016 г., 21:03

Снежинки

Поэзия

627 1 8

Снежинки

Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя...

Да потъвам в душата ти, топла и ярка,
да падам с "крилата" в красивата истина.
Смешно протягат ръце и застиват във пози,
клони бели от сняг, а във изгрева - розово.

И блясъкът на лицето, огледан във локва.
И горещи очи, и изгубена болка.

Може би трябва да срещнат душата си,
затова се разпадат.
Образи, форми, кристалчета...
И сълза... По стъклата са.

А небето дали е просто сборът на птиците,
които пак се прераждат във мъничко изгревче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Денят е хладен и красив...

2016-04-23T17:31:47+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Обичам снежинките и обичам тези стихове-снежинки тук!
Отново,... усмихваш и радваш...Поздрави!!! Тук има повече светлина и топлина, отколото студ или др.

2016-04-23T17:10:09+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ви! Нека поезията радва всички ни... Може би всяка съответства на различна душевност... Не знам какво общо има възрастта тук и чия е била тази мисъл, но както и да е Аз смятам да пиша до последен дъх. Дори да е само за мен си... Благодаря ви, че сте в този сайт и пишете! Желая ви много вдъхновение и занапред

2016-01-25T22:48:10+02:00
Eia (Росица Танчева)

Чудесно е! Поздравления!

2016-01-24T11:53:07+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Неотдавна някой в сайта беше казал, че трябва да се забрани на поетите след 50 години да пишат стихове. Сега го разбирам - прочетеното тук е свежо, чисто и блести като ангелски очи. А възрастните поети са огорчени, болни, често много самотни

2016-01-24T10:15:47+02:00