Снежинки
Снежинки
Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя...
Да потъвам в душата ти, топла и ярка,
да падам с "крилата" в красивата истина.
Смешно протягат ръце и застиват във пози,
клони бели от сняг, а във изгрева - розово.
И блясъкът на лицето, огледан във локва.
И горещи очи, и изгубена болка.
Може би трябва да срещнат душата си,
затова се разпадат.
Образи, форми, кристалчета...
И сълза... По стъклата са.
А небето дали е просто сборът на птиците,
които пак се прераждат във мъничко изгревче.
© Йоана All rights reserved.
Денят е хладен и красив...
