Снежинки
Снежинки
Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя...
Да потъвам в душата ти, топла и ярка,
да падам с "крилата" в красивата истина.
Смешно протягат ръце и застиват във пози,
клони бели от сняг, а във изгрева - розово.
И блясъкът на лицето, огледан във локва.
И горещи очи, и изгубена болка.
Може би трябва да срещнат душата си,
затова се разпадат.
Образи, форми, кристалчета...
И сълза... По стъклата са.
А небето дали е просто сборът на птиците,
които пак се прераждат във мъничко изгревче.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Денят е хладен и красив... -
Обичам снежинките и обичам тези стихове-снежинки тук!
Отново,... усмихваш и радваш...Поздрави!!! Тук има повече светлина и топлина, отколото студ или др. -
Благодаря ви! Нека поезията радва всички ни... Може би всяка съответства на различна душевност... Не знам какво общо има възрастта тук и чия е била тази мисъл, но както и да е Аз смятам да пиша до последен дъх. Дори да е само за мен си... Благодаря ви, че сте в този сайт и пишете! Желая ви много вдъхновение и занапред
-
Чудесно е! Поздравления!
-
Неотдавна някой в сайта беше казал, че трябва да се забрани на поетите след 50 години да пишат стихове. Сега го разбирам - прочетеното тук е свежо, чисто и блести като ангелски очи. А възрастните поети са огорчени, болни, често много самотни
-
Красив стих!
-
Мисана, благодаря ти за вдъхновяващото присъствие! Радвам се, че хареса. Лека вечер...
-
Много образно, нежно и докосващо стихотворение. Само една чиста и неопорочена душа е в състояние да напише нещо толкова лирично и въздействащо - до неподражаемост. Поздравление, Лимеруна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
