Снежинки
Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя...
Да потъвам в душата ти, топла и ярка,
да падам с "крилата" в красивата истина.
Смешно протягат ръце и застиват във пози,
клони бели от сняг, а във изгрева - розово.
И блясъкът на лицето, огледан във локва.
И горещи очи, и изгубена болка.
Може би трябва да срещнат душата си, ...