limeruna (Йоана)
564 3371
14 янв. 2020 г., 21:55

Снежинки по звездите 

  Поэзия
429 4 5

Снежинки по звездите


Цял живот съм чакала мечта,

която няма никога да дойде.

Още много чакам този танц,

който в тихи зими ще ни води.

 

Две снежинки падали над път

някога над зимните ни вопли.

В миг попил ги белички светът,

нямайки надежда да ги стопли.

 

Много силно стисваше за миг

някога в ръцете си небето

мъничко дете и с чуден лик

гледаха снежинките сърцето.

 

Блясъкът им - мъничък и див,

радваше, прегръщаше душата,

бяха живи те, ти беше жив,

и те, и ти все още непознати.

 

Има нещо страшно в тази нощ,

звездите на която са далечни.

И те, и ти сте там все още,

напомняте, че има нещо вечно.

 

Днес безснежна зима ми горчи,

но мога светлината да усмихна.

Просто ще затворя две очи,

сърцето на снежинка ще утихне.

 

Има невъзможни светлини,

сложни, с тях сияят чудесата.

Мечтата пак мечтае добрини.

Не си ми писан, вижда те луната.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • vega666 (Младен Мисана), радвам се, че намираш нещо хубаво при мен. Благодаря за сърдечните думи!
    Dendu89 (Деница Гарелова), радвам се, че ти хареса
    palenka (Пепи),
    Ангелче13 (Паднал ангел), благодаря, че съпреживя!
    Ranrozar (Стойчо Станев), но все пак, нека сме щастливи и в тъгата
    brinne (Мариана Бусарова), благодаря
  • И в тъгата живее чар!
  • Много ми хареса!
  • Невероятна нежност и образност струи буквално от всеки ред на това чудно твое стихотворение, Йоана. Порази ме, че никъде не видях опит за нагласяне на стиха. Той се е родил от дълбините на сърцето ти. За мен само този вид поезия има висока художествена стойност. Другото бих нарекъл ГМО-поезия.

    "Две снежинки падали над път
    някога над зимните ни вопли.
    В миг попил ги белички светът,
    нямайки надежда да ги стопли.
    ...
    Днес безснежна зима ми горчи,
    но мога светлината да усмихна.
    Просто ще затворя две очи,
    сърцето на снежинка ще утихне.

    Има невъзможни светлини,
    сложни, с тях сияят чудесата.
    Мечтата пак мечтае добрини.
    Не си ми писан, вижда те луната."

    Тези 3 куплета си ги оставям за спомен, вместо автограф от теб. И те ще топлят в тази "безснежна зима" премръзналите ми душа и сърце. Благодаря ти, че пишеш с толкова голям талант!
Предложения
: ??:??