Снежинки по звездите
Снежинки по звездите
Цял живот съм чакала мечта,
която няма никога да дойде.
Още много чакам този танц,
който в тихи зими ще ни води.
Две снежинки падали над път
някога над зимните ни вопли.
В миг попил ги белички светът,
нямайки надежда да ги стопли.
Много силно стисваше за миг
някога в ръцете си небето
мъничко дете и с чуден лик
гледаха снежинките сърцето.
Блясъкът им - мъничък и див,
радваше, прегръщаше душата,
бяха живи те, ти беше жив,
и те, и ти все още непознати.
Има нещо страшно в тази нощ,
звездите на която са далечни.
И те, и ти сте там все още,
напомняте, че има нещо вечно.
Днес безснежна зима ми горчи,
но мога светлината да усмихна.
Просто ще затворя две очи,
сърцето на снежинка ще утихне.
Има невъзможни светлини,
сложни, с тях сияят чудесата.
Мечтата пак мечтае добрини.
Не си ми писан, вижда те луната.
© Йоана All rights reserved.
