Снежинките са още живи
Небето пръхна снежен шал,
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени
и както винаги, сега,
с любов от миротворен атом,
воюва все срещу война
и черната му сол в снега
печели... с Нато и без Нато.
Звездите светят. Значи там
снежинките са още живи,
от тишината зидат храм,
за облака останал сам
с оскубана до болка грива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
