18.01.2023 г., 15:13 ч.  

Снежинките са още живи 

  Поезия
931 7 10

Небето пръхна снежен шал,

луната вие наранена.

Почупен облак, мръснобял,

тeжи..., човекът e продал

среброто му за златно пени

 

и както винаги, сега,

с любов от миротворен атом,

воюва все срещу война

и черната му сол в снега

печели...  с Нато и без Нато.

 

Звездите светят. Значи там

снежинките са още живи,

от тишината зидат храм,

за облака останал сам

с оскубана до болка грива...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Милена.
  • Силен обичащ стих, който казва тежки истини!
  • Благодаря ви, за това, което сте споделили, Таня, Скити, Виолета, Вили, Петя, Силве и Доче... "хората вървят след събитията.."
  • Заболя ме... Тежък стих. Точен изстрел.Поздравления!
  • Тъжна образност... а от последните два стиха заболя. Земята и небето плачат.
  • ❄️❄️❄️
  • Хареса ми!
  • Ние сме способни да продадем, какво ли не. Само това за НАТО ми се щеше да го няма, но ми хареса и ми стана мъчно за облака.
  • Поздрав, Ина! Силен стих! Снежинките са още живи, но...
  • Чудесен силен стих!
    Поздравления, Краси!
Предложения
: ??:??