Jan 18, 2023, 3:13 PM  

Снежинките са още живи

  Poetry
1.2K 7 9

Небето пръхна снежен шал,

луната вие наранена.

Почупен облак, мръснобял,

тeжи..., човекът e продал

среброто му за златно пени

 

и както винаги, сега,

с любов от миротворен атом,

воюва все срещу война

и черната му сол в снега

печели...  с Нато и без Нато.

 

Звездите светят. Значи там

снежинките са още живи,

от тишината зидат храм,

за облака останал сам

с оскубана до болка грива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....