Небето пръхна снежен шал,
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени
и както винаги, сега,
с любов от миротворен атом,
воюва все срещу война
и черната му сол в снега
печели... с Нато и без Нато.
Звездите светят. Значи там
снежинките са още живи,
от тишината зидат храм,
за облака останал сам
с оскубана до болка грива...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
