Снежна пролет
Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво
и сиви грижи скърцат във деня.
Той пътят ми е прав, но все на криво
пристъпвах по безкрая на света.
Май все погрешно палех свещи в храма.
Броях години. Днес броя мечти.
И бръчките край устните ми, мамо,
навярно някой друг ще изброи.
Сега мълча. Гласът е глас в пустиня.
Пресипнал в мен от хиляди вини.
Щом думите ми, мамичко, не стигат,
за малко нека двете помълчим.
Завърнах се. Опазих в мен детето,
но осми март осъмна побелял.
Две педи сняг на гроба ти. И цвете,
ухаещо на пролет и печал.
© Руска Назърова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много хубаво. Обичащо и нежно!
-
Много благодаря за добрите думи! Усмихнахте ми деня.
-
Хубаво е
-
Красиво и обичащо за мама!
-
Прекрасно пишеш! Много чувствено и хващащо за гърлото! Браво!🥰 Сега видях, че всичките стихотворения, които си публикувала тук, съм сложила в любими. Пущащ рядко по нещо, но появиш ли се, веднага приковаваш вниманието ми. За мен преди 20 години едно голямо поетично име в българската поезия написа в предговора към стихосбирката ми "Запомнете това име!" Убедена съм, че имам пълното основание да се обърна към моите приятели и събратя по перо в сайта и да кажа тези думи, но сега отнасящи се за теб: Запомнете името на това момиче,тя пише стойностна поезия и произведенията ѝ ще ви носят винаги естетическа наслада, защото в тях прозира един истински поетичен талант!🥰
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
