NimeriQ (Руска Назърова)
5 3
7.02.2024 г., 6:14 ч.

Снежна пролет 

  Поезия » Философска
119 2 6

Откъснах ти едно уханно цвете,

за празника на мама - осми март.

За теб ще бъда винаги детето,

приседнало във скута ти. Макар 

 

че в моите коси прозира сиво

и сиви грижи скърцат във деня.

Той пътят ми е прав, но все на криво

пристъпвах по безкрая на света. 

 

Май все погрешно палех свещи в храма.

Броях години. Днес броя мечти.

И бръчките край устните ми, мамо,

навярно някой друг ще изброи. 

 

Сега мълча. Гласът е глас в пустиня.

Пресипнал в мен от хиляди вини.

Щом думите ми, мамичко, не стигат,

за малко нека двете помълчим. 

 

Завърнах се. Опазих в мен детето,

но осми март осъмна побелял.

Две педи сняг на гроба ти. И цвете, 

ухаещо на пролет и печал.

© Руска Назърова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво. Обичащо и нежно!
  • Много благодаря за добрите думи! Усмихнахте ми деня.
  • Хубаво е
  • Красиво и обичащо за мама!
  • Прекрасно пишеш! Много чувствено и хващащо за гърлото! Браво!🥰 Сега видях, че всичките стихотворения, които си публикувала тук, съм сложила в любими. Пущащ рядко по нещо, но появиш ли се, веднага приковаваш вниманието ми. За мен преди 20 години едно голямо поетично име в българската поезия написа в предговора към стихосбирката ми "Запомнете това име!" Убедена съм, че имам пълното основание да се обърна към моите приятели и събратя по перо в сайта и да кажа тези думи, но сега отнасящи се за теб: Запомнете името на това момиче,тя пише стойностна поезия и произведенията ѝ ще ви носят винаги естетическа наслада, защото в тях прозира един истински поетичен талант!🥰
Предложения
: ??:??