Снежна пролет
Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво
и сиви грижи скърцат във деня.
Той пътят ми е прав, но все на криво
пристъпвах по безкрая на света.
Май все погрешно палех свещи в храма.
Броях години. Днес броя мечти.
И бръчките край устните ми, мамо,
навярно някой друг ще изброи.
Сега мълча. Гласът е глас в пустиня.
Пресипнал в мен от хиляди вини.
Щом думите ми, мамичко, не стигат,
за малко нека двете помълчим.
Завърнах се. Опазих в мен детето,
но осми март осъмна побелял.
Две педи сняг на гроба ти. И цвете,
ухаещо на пролет и печал.
© Руска Назърова All rights reserved.
