Снежни очила
Зимен полъх приседна в косите,
като шнола от цветно стъкло,
тихо прозорците дърпат очите си
от сребристото снежно палто.
Всички покриви стават на лодки,
яхнали гърбави, снежни вълни,
мачти-комини люлеят очите,
а снегът като грях ще вали...
Лимоненото слънце се прикрива
зад облак от дантели и памук,
обидено е, хитро изтънява,
като сърце, притиснато в юмрук.
Студено ми е в утрин като тази
и не от разни ангелски пера,
звездите свои имена си имат,
прибирай се при твоята Луна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
)))
