Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
15 дек. 2009 г., 11:45

Снежни очила 

  Поэзия
642 0 4

Зимен полъх приседна в косите,

като шнола от цветно стъкло,

тихо прозорците дърпат очите си

от сребристото снежно палто.

Всички покриви стават на лодки,

яхнали гърбави, снежни вълни,

мачти-комини люлеят очите,

а снегът като грях ще вали...

Лимоненото слънце се прикрива

зад облак от дантели и памук,

обидено е, хитро изтънява,

като сърце, притиснато в юмрук.

Студено ми е в утрин като тази

и не от разни ангелски пера,

звездите свои имена си имат,

прибирай се при твоята Луна...

© Джулиана Кашон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Лимоненото слънце се прикрива
    зад облак от дантели и памук,
    обидено е, хитро изтънява,
    като сърце, притиснато в юмрук."

    Джул, образ и емоция, мъдрост и нежност, обещание за вечност... всичко има в твоята поезия. Обичам да бродя с теб, да споделям усмивките и тъгите, да надвивам ежедневното и ... Благодаря ти!!! )))
  • Газя в снежните пътища .....
    Понякога без ботуши, често и без чадър. Тогава се раждат думи.
    Благодаря за вниманието.
  • прекрасно е...такива прелестни описания...6!
  • красиво
Предложения
: ??:??