Не ми се спира. Искам още малко
да ровя с шепи пухкавия сняг.
Животът ми е шеметна пързалка -
летя надолу. И след малко пак.
И с ужас див косите ми се веят
по спиращия дишането склон,
а острото ми чувство, че живея
внезапно се пречупва в някой клон.
И смях, и болка вече ме задавят.
Изтупвам се през сълзи от снега
и с устрем нов отново продължавам,
забравила и клона, и света. ...