adiveil (Нина)
16 1078
Jul 22, 2009, 1:14 PM

Снежно 

  Poetry
1461 0 28

Не ми се спира. Искам още малко

да ровя с шепи пухкавия сняг.

Животът ми е шеметна пързалка -

летя надолу. И след малко пак.

И с ужас див косите ми се веят

по спиращия дишането склон,

а острото ми чувство, че живея

внезапно се пречупва в някой клон.

И смях, и болка вече ме задавят.

Изтупвам се през сълзи от снега

и с устрем нов отново продължавам,

забравила и клона, и света.

 

А после се изкачвам с натежали

от сълзи и умората очи.

Край мен и други, грабнали чували.

И нечий крак безпомощно стърчи.

И музика отнякъде приижда,

разрошена от бликащия смях.

Във тъмнината хората не виждам,

но склонът е един за мен и тях.

И някой пада. Другият се смее,

а после сам е вече на леда.

 

Но затова нали така живеем -

за да оставим малка,

                    вдлъбната следа.

 

                                     27.01.2009.

© Нина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??