Снежнобял стих
Преплитат се снежно белите нишки,
изплитат спирала която все нагоре
ме води - към звездни пътеки,
изтъкани от нежност и тих благослов!
Разтварям сърцето си и изхвърлям
с радост всичко вече ненужно -
което ме дърпа назад...
И новите мисли със любов ме изпълват!
И с мъдрост и вяра по спиралата тръгвам!
И тъй светъл е пътя - изтъкан от звездни мечти!
Ще надскоча ли летвата? Ще ми стигне ли времето?
За всичко онова за което си мечтая и тайничко
вплитам в снежнобелия стих... златна е нишката
втъкала е в себе си толкова много слънчева обич...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
