Feb 21, 2019, 10:18 AM

Снежнобял стих

961 3 6

Преплитат се снежно белите нишки,

изплитат спирала която все нагоре

ме води - към звездни пътеки,

изтъкани от нежност и тих благослов!

Разтварям сърцето си и изхвърлям

с радост всичко вече ненужно -

което ме дърпа назад...

И новите мисли със любов ме изпълват!

И с мъдрост и вяра по спиралата тръгвам!

И тъй светъл е пътя - изтъкан от звездни мечти!

Ще надскоча ли летвата? Ще ми стигне ли времето?

За всичко онова за което си мечтая и тайничко

 вплитам в снежнобелия стих... златна е нишката

втъкала е  в себе си толкова много слънчева обич...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, благодаря ти!
  • Видях златната нишка.Красиво!
  • Мария, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
  • Красив, снежнобял стих ни поднасяш, Катя!
    "И тъй светъл е пътя - изтъкан от звездни мечти!
    Ще надскоча ли летвата? Ще ми стигне ли времето
    За всичко онова за което си мечтая и тайничко
    вплитам в снежнобелия стих... златна е нишката
    втъкала е в себе си толкова много слънчева обич...!"
    Благодаря за красотата, с която ни докосваш мила, Катя!
  • Антоан и Младене, благодаря ви за хубавите коментари!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...