Сред бялото живота се променя

и черното видя го и се скри,

порок и ужас дремят неизменно

но бягат от снега, снега гори

безсрамие, безумие и похот,

лъжа и алчност, злоба и позор

и всички бèли мисли надойдоха

да завалят в света, и от затвор

да се превърне в нещо друго, нежно,

любов попило спешно от снега,

и бялата божествена безбрежност

ще промени света поне сега,

за малко и с крилете на мечтите,

които търсят вход към радостта,

духовната и чиста тайна ситост,

живота сит – пораснал в благостта.

Снегът е мой и твой, и наш, попива

в душите и ги връща в мир щастлив,

снежинките невинно се разливат

с красив, небесен и любящ мотив.