Луда песен
ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета.
От силуети в блесналия МОЛ
на мене вече адски ми се гади.
Аз искам да умра на хляб и сол,
а не на безчовечните площади.
Сред хорица с угрижени лица
и аз така не свързах двата края.
Шест милиона слънчеви деца,
кога ли ще живеем като в Рая?
Без болести, без глад и без войни.
Един за друг – утеха и опора.
И да летят щастливите ни дни! –
и ние да сме по-щастливи хора.
Мислете си за мен като за луд.
Но имам малък повод да съм весел –
завчера го написа вестник "Труд",
че утрешният ден ще бъде песен.
Нима вървим през Дантевия Ад
от век по острието на бръснача?
Аз – Лудият, на градския площад
ви пея, че от студ да не заплача!
© Валери Станков Все права защищены
Свързани произведения
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...
Комментарии
-
Много силно.
-
Много сме лудите, Валюше, но лудите не ги чуват.
Все пак лудите - те да са живи. -
Велико! И на мене ми се доплака, три сълзи се отрониха върху белия сняг, но замръзнаха от студа и сега греят заедно със снежинките. Всяка сълза пролята за България е перла в короната на нейното бъдеще! Защото от фалшивия смях на политиците се продъни държавата и се превърна в черна дупка на пустотата, фалша и мизерията. И предателството като запазена мярка на хората, които в алчността намират смисъл да живеят. Краденето като опит за обичане е бездарен егоизъм, който трупа върху себе си собствения си ад.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубаво стихотворение.