Jan 14, 2025, 7:15 PM

Снежно послание

  Poetry
325 2 1

Сред бялото живота се променя

и черното видя го и се скри,

порок и ужас дремят неизменно

но бягат от снега, снега гори

 

безсрамие, безумие и похот,

лъжа и алчност, злоба и позор

и всички бèли мисли надойдоха

да завалят в света, и от затвор

 

да се превърне в нещо друго, нежно,

любов попило спешно от снега,

и бялата божествена безбрежност

ще промени света поне сега,

 

за малко и с крилете на мечтите,

които търсят вход към радостта,

духовната и чиста тайна ситост,

живота сит – пораснал в благостта.

 

Снегът е мой и твой, и наш, попива

в душите и ги връща в мир щастлив,

снежинките невинно се разливат

с красив, небесен и любящ мотив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

Луда песен 🇧🇬

ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...
414 2 4

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...