14 ene 2025, 19:15

Снежно послание

  Poesía
326 2 1

Сред бялото живота се променя

и черното видя го и се скри,

порок и ужас дремят неизменно

но бягат от снега, снега гори

 

безсрамие, безумие и похот,

лъжа и алчност, злоба и позор

и всички бèли мисли надойдоха

да завалят в света, и от затвор

 

да се превърне в нещо друго, нежно,

любов попило спешно от снега,

и бялата божествена безбрежност

ще промени света поне сега,

 

за малко и с крилете на мечтите,

които търсят вход към радостта,

духовната и чиста тайна ситост,

живота сит – пораснал в благостта.

 

Снегът е мой и твой, и наш, попива

в душите и ги връща в мир щастлив,

снежинките невинно се разливат

с красив, небесен и любящ мотив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Луда песен 🇧🇬

ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...
415 2 4

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...