МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K

4 нояб. 2025 г., 07:59

Снежен метеж

Поэзия » Пейзажная

180 1 0

Жената белокоса стърже тихо

с метлата си по хладния паваж.

Годините лицето ѝ стопиха,

а скрежът бял ѝ стана антураж.

Не е кралица, нито Пепеляшка –

листата тъпче в извехтял кашон.

Издига вятър ореоли прашни

над нея в смръщен небосклон.

Жената белокоса няма име,

но винаги след нея иде сняг.

Наричайте я, ако щете, Зима –

бе вчера тук, ще бъде утре пак.

2.11.2025

https://www.youtube.com/watch?v=m1NPty7DqUg

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Още малко за Антигона 🇧🇬

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...

МарияДимитрова.67

Проза » Другие

2025-11-05T10:44:24+02:00 161

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬