Nov 4, 2025, 7:59 AM

Снежен метеж

179 1 0

Жената белокоса стърже тихо

с метлата си по хладния паваж.

Годините лицето ѝ стопиха,

а скрежът бял ѝ стана антураж.

 

Не е кралица, нито Пепеляшка –

листата тъпче в извехтял кашон.

Издига вятър ореоли прашни

над нея в смръщен небосклон.

 

Жената белокоса няма име,

но винаги след нея иде сняг.

Наричайте я, ако щете, Зима –

бе вчера тук, ще бъде утре пак.

 

2.11.2025

 

https://www.youtube.com/watch?v=m1NPty7DqUg

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Още малко за Антигона 🇧🇬

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...
160

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...