Снежен метеж

Поезия » Пейзажна

178 1 0

Жената белокоса стърже тихо

с метлата си по хладния паваж.

Годините лицето ѝ стопиха,

а скрежът бял ѝ стана антураж.

Не е кралица, нито Пепеляшка –

листата тъпче в извехтял кашон.

Издига вятър ореоли прашни

над нея в смръщен небосклон.

Жената белокоса няма име,

но винаги след нея иде сняг.

Наричайте я, ако щете, Зима –

бе вчера тук, ще бъде утре пак.

2.11.2025

https://www.youtube.com/watch?v=m1NPty7DqUg

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Още малко за Антигона

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...