Снимка с чадър и пясък
Обсебен е от нея, тя заета
Да го обича под това небе
С любов голяма колкото планета,
Дори и повече
Да кажем двe.
От залеза до лунната пътека
Той беше бряг, а – тя море,
Което се отдръпваше полека
Да го залее в миг
и прибере.
За да се връщат всяко лято лудо
Знам Господи, не ще са двама.
Сега са въздух пясък, те са чудо
И затова на
снимката
ги няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисер Бойчев Все права защищены
