Обсебен е от нея, тя заета
Да го обича под това небе
С любов голяма колкото планета,
Дори и повече
Да кажем двe.
От залеза до лунната пътека
Той беше бряг, а – тя море,
Което се отдръпваше полека
Да го залее в миг
и прибере.
За да се връщат всяко лято лудо
Знам Господи, не ще са двама.
Сега са въздух пясък, те са чудо
И затова на
снимката
ги няма.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
