Обсебен е от нея, тя заета
Да го обича под това небе
С любов голяма колкото планета,
Дори и повече
Да кажем двe.
От залеза до лунната пътека
Той беше бряг, а – тя море,
Което се отдръпваше полека
Да го залее в миг
и прибере.
За да се връщат всяко лято лудо
Знам Господи, не ще са двама.
Сега са въздух пясък, те са чудо
И затова на
снимката
ги няма.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
