Събуждам се и поглеждам към стената,
там, където съм наредила небрежно много мои снимки.
Измежду тях, някъде по средата,
намираш се и ти...
Още сънена, правя някакви си мимики.
Измивам се, връщам се в стаята....
и пак погледът ми заковава се на теб.
Правя се на разсеяна, прибирам си юргана в раклата,
посягам към един пакет.
Пакет със снимки, нови, пък и стари,
за които така и не намерих място.
И всеки ден усещам как снимката ти не ми се нрави,
седи на таблото като петно, мазно.
Не искам да я махам,
но просто някак си не се вписва.
Всяка вечер, гледайки я, си лягам,
и надявам се на сутринта вече да си пасва.
Стане ли това, няма да ми прави впечатление
и няма да бъде магнит за моите очи.
Но ако преди това я махна, ще извърша престъпление,
убийство на тайните копнежи.
Копнежът, утре сам... да заслужиш мястото си на таблото,
и да ми докажеш, че приятел си ми ти.
На следващия ден пак там ще си спра окото,
защото вече ще знам, че на мястото си седи.