Снимката ти
Събуждам се и поглеждам към стената,
там, където съм наредила небрежно много мои снимки.
Измежду тях, някъде по средата,
намираш се и ти...
Още сънена, правя някакви си мимики.
Измивам се, връщам се в стаята....
и пак погледът ми заковава се на теб.
Правя се на разсеяна, прибирам си юргана в раклата,
посягам към един пакет.
Пакет със снимки, нови, пък и стари,
за които така и не намерих място.
И всеки ден усещам как снимката ти не ми се нрави,
седи на таблото като петно, мазно.
Не искам да я махам,
но просто някак си не се вписва.
Всяка вечер, гледайки я, си лягам,
и надявам се на сутринта вече да си пасва.
Стане ли това, няма да ми прави впечатление
и няма да бъде магнит за моите очи.
Но ако преди това я махна, ще извърша престъпление,
убийство на тайните копнежи.
Копнежът, утре сам... да заслужиш мястото си на таблото,
и да ми докажеш, че приятел си ми ти.
На следващия ден пак там ще си спра окото,
защото вече ще знам, че на мястото си седи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евита Всички права запазени
