13 июл. 2008 г., 19:44

Снощи...

1K 0 2

-/-

Снощи пак дойде в съня ми,
милва ме и нежно ме прегърна!
После тихо си отиде...
Взирах се след теб...
Желаех да се върнеш!
Толкоз силно те почувствах,
сякаш всичко бе не сън, а истина!
Исках ти да ме прегърнеш...
Да ме искаш все тъй искрено!

Две ръце протягах...
Молех се за твойта обич!
Ти не ги видя за жалост...
Не се обърна...
Не поиска да се върнеш!

-/-

MariAngel


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...