10 авг. 2011 г., 13:28

Сняг

964 0 1

Вали. Бавно, бавно вали.

Заспиват под снежна постеля бели спомени.

Тихо е. Без цвят и глас.

Всичко заспива.

Умората разстила своя шал.

Вървя през годините - отново към теб.

Вали. Тихо, без спиране.

Затрупва ме. И се загубвам.

В бялата смърт няма болка. Няма памет.

Забрава. Безвремие.

Бавно, бавно вали.

Нямам спомени - ти ги уби...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми готическата тъга, която извира от този стих. Поздрав от мен, Сиана!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...