10 авг. 2011 г., 13:28

Сняг

967 0 1

Вали. Бавно, бавно вали.

Заспиват под снежна постеля бели спомени.

Тихо е. Без цвят и глас.

Всичко заспива.

Умората разстила своя шал.

Вървя през годините - отново към теб.

Вали. Тихо, без спиране.

Затрупва ме. И се загубвам.

В бялата смърт няма болка. Няма памет.

Забрава. Безвремие.

Бавно, бавно вали.

Нямам спомени - ти ги уби...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми готическата тъга, която извира от този стих. Поздрав от мен, Сиана!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....