10.08.2011 г., 13:28

Сняг

962 0 1

Вали. Бавно, бавно вали.

Заспиват под снежна постеля бели спомени.

Тихо е. Без цвят и глас.

Всичко заспива.

Умората разстила своя шал.

Вървя през годините - отново към теб.

Вали. Тихо, без спиране.

Затрупва ме. И се загубвам.

В бялата смърт няма болка. Няма памет.

Забрава. Безвремие.

Бавно, бавно вали.

Нямам спомени - ти ги уби...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми готическата тъга, която извира от този стих. Поздрав от мен, Сиана!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...