Aug 10, 2011, 1:28 PM

Сняг

  Poetry » Other
966 0 1

Вали. Бавно, бавно вали.

Заспиват под снежна постеля бели спомени.

Тихо е. Без цвят и глас.

Всичко заспива.

Умората разстила своя шал.

Вървя през годините - отново към теб.

Вали. Тихо, без спиране.

Затрупва ме. И се загубвам.

В бялата смърт няма болка. Няма памет.

Забрава. Безвремие.

Бавно, бавно вали.

Нямам спомени - ти ги уби...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиана Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми готическата тъга, която извира от този стих. Поздрав от мен, Сиана!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...