12 мая 2006 г., 21:37

So sorry…

2.4K 0 14
Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.

И ако помълчим за миг безгласни,
може би ще я усетим как.
Ще спре да скита любовта прекрасна
и при нас ще се завърне пак.

И отново ще сме влюбени безкрайно,
в мига любов обаче, не във нас.
И чувствата са пълни, но нетрайни,
че търсим себе си, ти в мен, а в тебе аз...

Уж срещаме се, а се разминаваме
и искрени потъваме в заблудите.
И както търсим нежност нараняваме,
по кратки в нежността от пеперудите.

А може би се просто надценихме,
повярвахме, че да успеем можем.
Но другия, не... Себе си открихме
и страхът от това, по-силен се наложи.

И да се върнем, няма връщане обратно,
бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
Запомни ме, как те исках непонятно,
но това остана ТАМ... за съжаление

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много дълбок стих!!!

    С много истини в него, които са поднесени в абсолютно логическа последователност, при това много красиво.

    Поздравления!!!
  • Едва си простих, че съм го пропуснала, но... наваксах!
    Чудесен стих, Мойра!!!
    Гуш!
  • Браво!Уникално!
  • Прекрасно е! 6, 6 и пак 6
  • Уж срещаме се, а се разминаваме
    и искрени потъваме в заблудите.
    И както търсим нежност нараняваме,
    по кратки в нежността от пеперудите.
    Браво! 6

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...