12.05.2006 г., 21:37

So sorry…

2.4K 0 14
Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.

И ако помълчим за миг безгласни,
може би ще я усетим как.
Ще спре да скита любовта прекрасна
и при нас ще се завърне пак.

И отново ще сме влюбени безкрайно,
в мига любов обаче, не във нас.
И чувствата са пълни, но нетрайни,
че търсим себе си, ти в мен, а в тебе аз...

Уж срещаме се, а се разминаваме
и искрени потъваме в заблудите.
И както търсим нежност нараняваме,
по кратки в нежността от пеперудите.

А може би се просто надценихме,
повярвахме, че да успеем можем.
Но другия, не... Себе си открихме
и страхът от това, по-силен се наложи.

И да се върнем, няма връщане обратно,
бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
Запомни ме, как те исках непонятно,
но това остана ТАМ... за съжаление

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мойра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много дълбок стих!!!

    С много истини в него, които са поднесени в абсолютно логическа последователност, при това много красиво.

    Поздравления!!!
  • Едва си простих, че съм го пропуснала, но... наваксах!
    Чудесен стих, Мойра!!!
    Гуш!
  • Браво!Уникално!
  • Прекрасно е! 6, 6 и пак 6
  • Уж срещаме се, а се разминаваме
    и искрени потъваме в заблудите.
    И както търсим нежност нараняваме,
    по кратки в нежността от пеперудите.
    Браво! 6

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...