So sorry…
Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.
И ако помълчим за миг безгласни,
може би ще я усетим как.
Ще спре да скита любовта прекрасна
и при нас ще се завърне пак.
И отново ще сме влюбени безкрайно,
в мига любов обаче, не във нас.
И чувствата са пълни, но нетрайни,
че търсим себе си, ти в мен, а в тебе аз...
Уж срещаме се, а се разминаваме
и искрени потъваме в заблудите.
И както търсим нежност нараняваме,
по кратки в нежността от пеперудите.
А може би се просто надценихме,
повярвахме, че да успеем можем.
Но другия, не... Себе си открихме
и страхът от това, по-силен се наложи.
И да се върнем, няма връщане обратно,
бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
Запомни ме, как те исках непонятно,
но това остана ТАМ... за съжаление
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.
И ако помълчим за миг безгласни,
може би ще я усетим как.
Ще спре да скита любовта прекрасна
и при нас ще се завърне пак.
И отново ще сме влюбени безкрайно,
в мига любов обаче, не във нас.
И чувствата са пълни, но нетрайни,
че търсим себе си, ти в мен, а в тебе аз...
Уж срещаме се, а се разминаваме
и искрени потъваме в заблудите.
И както търсим нежност нараняваме,
по кратки в нежността от пеперудите.
А може би се просто надценихме,
повярвахме, че да успеем можем.
Но другия, не... Себе си открихме
и страхът от това, по-силен се наложи.
И да се върнем, няма връщане обратно,
бяхме близо, но изпълнени със съмнение...
Запомни ме, как те исках непонятно,
но това остана ТАМ... за съжаление
© Мойра All rights reserved.
