8 апр. 2016 г., 14:11
Есента прекърши клони-
беше ветровит Септември.
Дърветата, с листа отронени,
шепнеха: "so warm and tender"...
И мъгли се спуснаха отнейде,
застелиха жълтоликите поля...
Всеки миг е мимолетен,
знаеше го и самата тя.
Бродеше през окапалите шуми-
безименна, с китара във
ръка,
просто сянка, призрачна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация