Есента прекърши клони-
беше ветровит Септември.
Дърветата, с листа отронени,
шепнеха: "so warm and tender"...
И мъгли се спуснаха отнейде,
застелиха жълтоликите поля...
Всеки миг е мимолетен,
знаеше го и самата тя.
Бродеше през окапалите шуми-
безименна, с китара във
ръка,
просто сянка, призрачна
навярно,
погубена от септемврийския пожар.
Гледаше дърветата със
сълзи на очи
(беше просто златолик
Септември).
С тъгата си нова песен
съчини
и в нея пееше: "so warm and tender"...
© F. G. R. All rights reserved.