Социално зло

Не е ли страшно, не е ли зло

единствен зрящ в земя на слепци?

Що е правда, що е добро?

Разум знае, сърцето мълчи.

Разум не знае, сърце заблуждава,

плача аз с неми сълзи.

Плача аз с неми сълзи в този стих

прозаичен,

циничен,

егоистичен,

песимистичен,

асимфоничен.

Че що е добро знае само светият триптих.

Че песен вече в сърцето не иде -

то знае, светът ще загине...

Безверие долно

страх буди в дребни души.

Надеждата празна

и силния дух ще руши.

- Не, спри! Замълчи!

Зрящия хванете,

очите му извадете!

Това са лъжи!

Собствен позор

виждам аз в тоз негов укор!