30 апр. 2011 г., 13:48

Социално зло

1K 0 0

Социално зло

 

Не е ли страшно, не е ли зло

единствен зрящ в земя на слепци?

Що е правда, що е добро?

Разум знае, сърцето мълчи.

 

Разум не знае, сърце заблуждава,

плача аз с неми сълзи.

 

Плача аз с неми сълзи в този стих

прозаичен,

циничен,

егоистичен,

песимистичен,

асимфоничен.

Че що е добро знае само светият триптих.

Че песен вече в сърцето не иде -

то знае, светът ще загине...

 

Безверие долно

страх буди в дребни души.

Надеждата празна

и силния дух ще руши.

 

- Не, спри! Замълчи!

Зрящия хванете,

очите му извадете!

Това са лъжи!

Собствен позор

виждам аз в тоз негов укор!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силяна Герова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...