5 февр. 2014 г., 21:03

Софийските кучета - Цикъл Умираща България

657 0 0

 

 

                                                   

 СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА - Цикъл Умираща България  

 


                                     

                     СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА

 

            Човекът е обществено животно!           
                                                        Аристотел      

                

                   Сред панелни  очертания

                  в града на тъжни блудници,

                  носи вятърът ридания

                  и вой на уличните глутници.

 

                  От всички краища прииждат

                   разпенени и озверели.

                   За кокала си те завиждат.

                   От лакомия полудели! 

 
                    Правят угощения пищни.
                    Знаят те какви ги вършат.
                    Бягат побеснели, хищни.
                    Душат само лесна мърша.

                   
                   Явно, всички ще го пазят -

                   техния авторитет.

                   Лазят в центъра и газят.

                   Имат и имунитет.

 

                    В мизерната ни тук оскъдица

                    народ в пълна атрофия

                    захапал е поредна въдица

                    от кучетата на София.

 

                   Те прекрасно туй го знаят.

                   И справят се отлично.

                   Наяждат хората и лаят

                   на групи и поединично.

 

                    С обещанията им скапани -

                    от  Софийските кучета

                    ще са оглозгани, нахапани

                    децата ви и техните внучета...

                         

                                                            Януари 2010 София

                                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...