5.02.2014 г., 21:03

Софийските кучета - Цикъл Умираща България

656 0 0

 

 

                                                   

 СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА - Цикъл Умираща България  

 


                                     

                     СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА

 

            Човекът е обществено животно!           
                                                        Аристотел      

                

                   Сред панелни  очертания

                  в града на тъжни блудници,

                  носи вятърът ридания

                  и вой на уличните глутници.

 

                  От всички краища прииждат

                   разпенени и озверели.

                   За кокала си те завиждат.

                   От лакомия полудели! 

 
                    Правят угощения пищни.
                    Знаят те какви ги вършат.
                    Бягат побеснели, хищни.
                    Душат само лесна мърша.

                   
                   Явно, всички ще го пазят -

                   техния авторитет.

                   Лазят в центъра и газят.

                   Имат и имунитет.

 

                    В мизерната ни тук оскъдица

                    народ в пълна атрофия

                    захапал е поредна въдица

                    от кучетата на София.

 

                   Те прекрасно туй го знаят.

                   И справят се отлично.

                   Наяждат хората и лаят

                   на групи и поединично.

 

                    С обещанията им скапани -

                    от  Софийските кучета

                    ще са оглозгани, нахапани

                    децата ви и техните внучета...

                         

                                                            Януари 2010 София

                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...