5.02.2014 г., 21:03

Софийските кучета - Цикъл Умираща България

659 0 0

 

 

                                                   

 СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА - Цикъл Умираща България  

 


                                     

                     СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА

 

            Човекът е обществено животно!           
                                                        Аристотел      

                

                   Сред панелни  очертания

                  в града на тъжни блудници,

                  носи вятърът ридания

                  и вой на уличните глутници.

 

                  От всички краища прииждат

                   разпенени и озверели.

                   За кокала си те завиждат.

                   От лакомия полудели! 

 
                    Правят угощения пищни.
                    Знаят те какви ги вършат.
                    Бягат побеснели, хищни.
                    Душат само лесна мърша.

                   
                   Явно, всички ще го пазят -

                   техния авторитет.

                   Лазят в центъра и газят.

                   Имат и имунитет.

 

                    В мизерната ни тук оскъдица

                    народ в пълна атрофия

                    захапал е поредна въдица

                    от кучетата на София.

 

                   Те прекрасно туй го знаят.

                   И справят се отлично.

                   Наяждат хората и лаят

                   на групи и поединично.

 

                    С обещанията им скапани -

                    от  Софийските кучета

                    ще са оглозгани, нахапани

                    децата ви и техните внучета...

                         

                                                            Януари 2010 София

                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...