Feb 5, 2014, 9:03 PM

Софийските кучета - Цикъл Умираща България

  Poetry
658 0 0

 

 

                                                   

 СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА - Цикъл Умираща България  

 


                                     

                     СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА

 

            Човекът е обществено животно!           
                                                        Аристотел      

                

                   Сред панелни  очертания

                  в града на тъжни блудници,

                  носи вятърът ридания

                  и вой на уличните глутници.

 

                  От всички краища прииждат

                   разпенени и озверели.

                   За кокала си те завиждат.

                   От лакомия полудели! 

 
                    Правят угощения пищни.
                    Знаят те какви ги вършат.
                    Бягат побеснели, хищни.
                    Душат само лесна мърша.

                   
                   Явно, всички ще го пазят -

                   техния авторитет.

                   Лазят в центъра и газят.

                   Имат и имунитет.

 

                    В мизерната ни тук оскъдица

                    народ в пълна атрофия

                    захапал е поредна въдица

                    от кучетата на София.

 

                   Те прекрасно туй го знаят.

                   И справят се отлично.

                   Наяждат хората и лаят

                   на групи и поединично.

 

                    С обещанията им скапани -

                    от  Софийските кучета

                    ще са оглозгани, нахапани

                    децата ви и техните внучета...

                         

                                                            Януари 2010 София

                                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...