5 feb 2014, 21:03

Софийските кучета - Цикъл Умираща България

  Poesía
655 0 0

 

 

                                                   

 СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА - Цикъл Умираща България  

 


                                     

                     СОФИЙСКИТЕ КУЧЕТА

 

            Човекът е обществено животно!           
                                                        Аристотел      

                

                   Сред панелни  очертания

                  в града на тъжни блудници,

                  носи вятърът ридания

                  и вой на уличните глутници.

 

                  От всички краища прииждат

                   разпенени и озверели.

                   За кокала си те завиждат.

                   От лакомия полудели! 

 
                    Правят угощения пищни.
                    Знаят те какви ги вършат.
                    Бягат побеснели, хищни.
                    Душат само лесна мърша.

                   
                   Явно, всички ще го пазят -

                   техния авторитет.

                   Лазят в центъра и газят.

                   Имат и имунитет.

 

                    В мизерната ни тук оскъдица

                    народ в пълна атрофия

                    захапал е поредна въдица

                    от кучетата на София.

 

                   Те прекрасно туй го знаят.

                   И справят се отлично.

                   Наяждат хората и лаят

                   на групи и поединично.

 

                    С обещанията им скапани -

                    от  Софийските кучета

                    ще са оглозгани, нахапани

                    децата ви и техните внучета...

                         

                                                            Януари 2010 София

                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...