29 янв. 2025 г., 15:49

Солен карамел

392 0 0


за И.К

 

Все още тук си,

но някак си така далеч от мен.

И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.

 

Ще запомня всеки поздрав, 

всяка безкрайно дълга прегръдка, 

винаги все едно е за последно.

 

И знаеш тъй самотните ми вечери,

които с още една празнота в сърцето ми ще се запълнят. 

Но ще ме стопля всеки спомен наш, 

безценен.

 

И на всяко наше място ще те чакам и ще обвинявам скапания град за това, че теб те няма.

 

Мога само да ти кажа и да обещая, че в сърцето ми голямо место ще направя и спомена за теб там вечно ще оставя.

 

И не е като сбогом да ти казвам,

просто меланхолията ме хвана.

Казвам само чао, но не до утре, а до…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© beloslava Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...