за И.К
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав,
всяка безкрайно дълга прегръдка,
винаги все едно е за последно.
И знаеш тъй самотните ми вечери,
които с още една празнота в сърцето ми ще се запълнят.
Но ще ме стопля всеки спомен наш,
безценен.
И на всяко наше място ще те чакам и ще обвинявам скапания град за това, че теб те няма. ...