Остров цял

със теб дели ни…
Аз – Луната, ти –нощта.
Всеки спрял
на двете линии.
Линиите на любовта…

Пропаст има
помежду ни,
мостът – отдавна разрушен.
С душа ранима,
силни думи…
Как съсипа всичко в мен.

Очи в очи
не виждам начин
срещу тебе да застана.
Страх личи,
сърцето плаче.
Посолил съм всяка рана.

На бавни хапки
бързо убиват
и на пода ме повалят.
Кръвта до капки
да изпиват
и до кокал да изгарят

Свикнах вече
с всички рани
и не чувствам болка никва.
Ти обрече
любовта ни,
но и със това се свиква